Замесването на погача е нещо напълно обичайно не само по време на коледните и новогодишни празници, но и през цялото останало време. Все пак именно в дните около Бъдни вечер и Коледа на това тестено изделие се обръща специално внимание, в това число и от медиите, които разказват за българските традиции и обичаи. Всеки един от нас също така знае, че на Бъдни вечер, 24-ти декември, задължително се поставя паричка в питката, която при разчупването й на отделни парчета винаги се пада на един от членовете на семейството. Счита се, че при когото отиде монетата, той ще има като цяло една успешна и плодоносна година. Но всъщност не само паричката има символично значение за това традиционно ястие, което присъства на трапезата. Дряновите клонки са не по-малко важни, защото символизират здравето и силата и респективно – дългия и продължителен живот. Така че питката е едно от най-обичаните ястия поради редица подобни причини.
Погача може да се приготви както в домашни условия, така и да се поръча от някоя от многобройните хлебарници и пекарни, които развиват дейността си на пазара. До техните услуги обикновено прибягват всички онези хора, които не са в състояние да месят или в момента не разполагат с конкретен продукт. Брашното, яйцата и маята са три от основните съставки, необходими ни за приготвянето на питка. Последната играе ролята на набухвател, но за да се получи още по-добър резултат, много жени се сещат да поставят и сода. Следва продължителното изпичане на тестото, като в зависимост от мощността на готварската печка и по-специално на фурната, обикновено са достатъчни не повече от 30 или 40 минути. Разбира се, питката не може да се консумира веднага след като се извади от фурната, а трябва да се остави да изстине за период от време. Много хора прибягват до намокрянето на повърхността със студена вода. Почти няма човек, който да не е опитвал питки през живота си, но коледните определено са тези, които са най-широко разпространени. За тях има много легенди относно това как се е зародила традицията да бъдат приготвяни и после слагани на трапезата като част от ястията на Бъдни вечер.
Погача и питка са разпространени синоними и именно втората дума се използва по-често в разговорния език и ежедневието на българите. Замесването на изделието е традиционно и в случаите, когато се прави прощапулник на новороденото или когато то навърши 40 дни. Тогава майката кани в дома си най-близките си приятелки, но по традиция не присъстват представители на мъжкия пол. В наши дни обаче това правило като цяло не се спазва чак толкова стриктно, още повече, че традицията да се събират само жени не е категорично и строго установена, а просто така е било в миналото преди години. Питките могат да присъстват на масата и на всеки друг освен вече изброените празници, тъй като изпеченият вкъщи хляб е стократно по-вкусен и качествен от това, което се предлага в магазините. Така че много семейства всеки ден си правят питка, особено ако разполагат с машини за печенето на хляб.
